Неизвестни подробности за лозаризма
Неизвестни подробности за лозаризма
Blog Article
Страни, които не са имали място на винената карта на континента преди години, днес разширяват производството си
Защо капковото напояване е идеално за поливане на лозови масиви
Всяка домакиня иска да постигне тъмнозелени листа и дълги междувъзлия
Студентите запишани на оваа студиска програма се здобиваат со знаења од областа на овоштарството, лозарството, како и организирање, управување и контрола на процесот на производство. Исто така, во оваа програма вклучено е и изучување на технологијата на производство на вино и производи од грозје.
По дисциплината „Лозарство и биотехнологични методи“, студентите се запознават със състоянието, проблемите и перспективите за развитието на лозарството у нас и в света.
В областта на биологията на лозата са проучени формирането на съцветията, родовитостта на пъпките и студоустойчивостта им. Световна известност имат изследванията в областта на физиологията на лозата. Проучват се най-новите методи и средства за борба с вредителите по лозата. Разработват се методически въпроси в областта на половата хибридизация, клоновата и фитосанитарната селекция.
Неделчев (агротехника и ампелография), К. Д. Стоев (физиология на лозата), М. Кондарев (селекция и агротехника).
Во последните неколку години одделението посветува посебно внимание на лозарство локалните и автохтоните сорти. Исто така, се работи на селекција и хибридизација на постоечкиот материјал, со цел искористување на генетските ресурси како основа за добивање клонови и нови сорти винова лоза.
Щастливци сме, че тук виреят различни сортове грозде, а сред традиционно българските са: мавруд, рубин, гъмза, памид, мискат, димят и други.
На ръба на оцеляването: Липсата на пазар заплашва бъдещето на овощни градини
Лозата вирее успешно както на равнинен терен, така и по склонове и хълмове с различен наклон. При равнинен обаче се развива по-буйно и дава повече грозде, но с по-ниско качество. От друга страна, засаждането по хълмове е практика още от дълбока древност и се препоръчва, защото гроздето на такъв терен е по-висококачествено, а плододаването е по-равномерно. По хълмовете лозята се огрява по-продължително, температурите са по-подходящи, а слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия.
Не се разработват и прилагат алтернативни подходи за борба с болестите.
Позначајни промени на сортиментот се случуваат за време на Отоманската Империја, кога акцент се става на производството на трпезно грозје. Од позначајните трпезни сорти во овој период се: чауш, црвен и црн валандовски дренок, бело зимско, кончанка и др.
По појавата на филоксерата и уништувањето на лозовите насади следува обнова на лозарството. Првенствено се подигнуваат лозови насади на површините кои биле и пред појавата на филоксерата. Започнува примена на лозни подлоги, лозите се одгледуваат на нискостеблени системи, со густо растојание на садење и без можност за примена на механизирана обработка.